Америка приютява именити български учени от ХХ век

© БНТ

Има нещо общо между конструктора на първия български моторен самолет Асен Йорданов, електроинженера от Брестовица Кръстьо Кръстев и изобретателя на електронния часовник Петър Петров. Освен че са едни от най-именитите български учени, чиито постижения са включени в класацията на БНТ за най-значимите събития на ХХ век, и тримата са развили в максимална степен творческия си потенциал в Съединените американски щати.

Очевидно широко разпространеното вярване, че най-добрите умове на България я напускат и никога не биха се задържали в родината си, защото тя не успява да им предложи достатъчно добри условия за развитието им, не е свързано с последните 20 години на преход. Подобно явление е съпътствало историята на България през целия ХХ век, когато Америка се оказва добро място за научни експерименти и успешното им внедряване в производството.

Асен Йорданов се счита за баща на българското самолетостроене - 10 август 1915 г. той извършва изпитателен полет със собствения си самолет, но остава в историята и като главен конструктор на първия в света транспортен пътнически самолет Duglas DC–3. Той въвежда третото крило в самолетостроетето и е един от създателите на въздушната възглавница. Изключително популярен е в САЩ, където книгите му се превръщат в настолни четива за всеки начинаещ пилот.

Асен Йорданов е роден в София през 1896 г. По време на Балканската война едва 16-годишен заминава за фронта доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. Там работи върху конструирането на първия български самолет "Експрес".

През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара. Асен Йорданов и Гаврил Стоянов се кандидатират за надпреварата и молят министър-председателя Александър Стамболийски да им отпусне 6000 долара помощ за участието. Конкурсът обаче се проваля, защото не се явяват други кандидати.

С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ, завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Широките му технически познания го правят главен конструктор на заводите на концерна "Къртис". Като инженер българинът участва в разработването и съставянето на документацията и инструкции за поддържане и пилотиране на известни самолети. Популярността му обаче нараства изключително много, когато открива авиационно училище. То се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ. След Втората световна война Йорданов се насочва съм нови области – работи върху сигурността на автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница.

Български учен има принос към развитието и на системата за сигурност на САЩ. На Женевската конференция през 1950 г. Америка обявява, че разполага с надеждна система за регистриране на ядрените експлозии навсякъде по света и така се споразумяват със Съветския съюз за мораториум за изпитания в атмосферата. Малцина обаче знаят, че това се случва благодарение на българина Кръстьо Кръстев. През 1932 г. професорът по физика, технология и химия на мощните експлозии в софийската Военна академия открива непознат досега физичен феномен при стрелба с тежко оръдие - електромагнитни вълни, които при взрив се разпространяват със скоростта на светлината. Ученият нарича явлението "електромагнитна пулсация", по-късно е асистент на Айнщайн, а след 1944 г., когато емигрира от страната, "ефектът на Кръстев" се превръща в основа за сигурността на САЩ и световния мир.

Кръстев е роден на 12 юли 1900 г. в Силистра. След румънската окупация на Южна Добруджа семейството се премества в София, където бъдещият изобретател завършва гимназиалното си образование, после минно инженерство в Германия и защитава три доктората. Спогодба за сътрудничество между Българи и Германия му дава възможност да работи с експерти от "Сименс", както и с известния учен Макс Планк – считан за основател на квантовата механика. Кръстев посреща девети септември 1944 г. на път от Словакия за България, но така и не се връща в София. През 1947 г. вече е в Канада, а през 1950 г. отива в САЩ, където е назначен за специален консултант на американската армия, флот и военновъздушни сили.

Ползва се с голям авторитет сред научните и ръководните среди на Съединените щати. Участва като съветник на Женевската конференция по разоръжаването. В Принстън се среща с Айнщайн, чийто асистент е бил по време на германския си период, и заедно обсъждат нови насоки за приложение на "ефекта на Кръстев". Като американски гражданин през ноември 1962 г. му се връчва "Наградата за изключителна служба" - най-високото отличие, което се присъжда в американската армия на цивилно лице.

Петър Петров е третият от именитите български учени, свързал живота си с Америка. Той е инженер и изобретател, роден през 1919 г. в село Брестовица. Участва във Френския чуждестранен легион през 1939 г., а по-късно става гвардеец на Борис III. През 1944 г. се записва да учи за инженер в Мюнхенския университет, но е обявен за враг на комунистическия режим в България и получава задочна смъртна присъда, която по-късно е отменена.

Емигрантските му премеждия го свързват с Германия, Канада, Индокитай и на края САЩ. Там взима участие в космическите проекти, помага за разработката на първата сателитна система за метеорологични проучвания и първия комуникационен сателит. Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютризирана система за измерване на замърсявания, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи.

Изобретенията на Асен Йорданов, Кръстьо Кръстев и Петър Петров са включени в категорията "Научни постижения" на кампанията на БНТ "Българските събития на ХХ век". Десетте номинации в категорията могат да бъдат видени тук.