Археологът Венцислав Гергов

Венцислав Гергов е роден на 15 януари 1946 г. в гр. Искър (тогава с.Пелово), Плевенско. Н.с. ПЪРВА степен.
Завършва специалност история във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” през 1970 г.
Тогава все още към университета няма специалност археология. Учил се е от покойния  проф. Станчо Латинов – завеждащ катедра Археология, специализирал при проф. Георгиев, Румен Катинчаров и Николай Джамбазов – разкопките в с. Муселиево -1983 г.
Участвал е в няколко епизода на филма “Непознатата земя” в поредицата за праисторията на Нона Йотова.
В м. Редутите край с. Телиш е открил: глинен модел на ракета, модел на детска люлка, рисувана с червена боя от 5000 г. пр. Хр., най-богатата колекция от седящи върху трон богини, уникална култова масичка с 6 крака – керамична, от началото на ранната бронзова епоха, медни обици от с.Лепица, прическа с плитка отзад.
В двора на читалището в с.Телиш е изготвил пълна реконструкция на две къщи от 5000 г.пр.Хр. на база на собствени проучвания с огнища и пещ за печене на хляб. Според него една такава къща превъзхожда 10-12 пъти сегашните с голямата си топло- и звукоизолация.
Уредил е уникален музей на керамиката през вековете в двора на фабрика “Тера” – Червен бряг.

Какви археологически обекти има на територията на Плевенска област?
Находките са от палеолита – 70 000 г. пр.Хр. – с.Муселиево, неолита (новокамената епоха), халколита (медно-камената епоха), бронзовата епоха (траки), античност и средновековие.
Във всички 123 селища на Плевенска област има следи от живота на човека от най-дълбока древност до наши дни. Предпоставка за това са благоприятните географски условия и добре развитата хидрографска мрежа на реките Осъм, Вит и Искър.

Вие на кои обекти работите?
Първите ми изяви са разкопките в Кайлъка през 1970 г. в м. Стражата – античното селище до крепостта Сторгозия. Следват с. Муселиево – лаколитно селище, самостоятелни разкопки на пещерата Мореница – Муселиево, Деветашката пещера, м. Редутите, Пипра и Лъга – с. Телиш, м. Езерото – с. Садовец.

Интересуват ли се местните хора от находките?
Местните хора общо взето се интересуват, но не чак толкова. Приемат го за нещо нормално.

Какво е отношението на държавата към вашата работа?
Няма държавна субсидия. Държавата няма отношение. В Европа археологическите разкопки се субсидират от държавите и различни фондации.
Тук единствено фондация “Арете” с президент д-р Димитър Иванов е спонсорирала разкопките в с. Лепица и с. Сухаче.

Как са живели хората преди 7000 години?
Хората от тази епоха са се занимавали главно със земеделие, лов, риболов и събирачество на плодове. Отглеждали са жито, лимец, просо и … краставици. Има овъглени храни – лешници, жълъди, ябълки, круши. Имали са кучета, крави, кози, бикове. Познавали са колелото. Ние сме били център на тогавашния свят, а Европа е била периферия.
Налице е преддържавна организация – племенни обединения. Границата е била вертикална – р.Янтра – р.Росица, а не Дунав – Стара планина. Тази култура е обхващала Румъния, Централна, Северозападна и Западна България, на юг по р.Струма до Егейско море, Нишко (Сърбия) и обл. Олтения (в Румъния).
Оръжията им са били дистанционни – лък, стрели, копие, камени топки, брадви от мед, камък, рог и кремък.
Хората са били средни на ръст, с продължителност на живота – до около 40 г. Имали са костни заболявания. Познавали са билките. Били са много рационални. Познавали са себе си и са имали хигиенни навици.
Облеклото им е било от лен, коноп и вълна. Открит  е вертикален тъкачен стан и отпечатъци от тъкани. Имали са и рогозки, конопени въжета.
Открити са множество идоли – отпечатъци врху глина, украсени с боя. По тях се виждат обувки, боти, ботуши. Тук е намерен уникален глинен обущарски калъп размер 43 – единствен в Европа като размер.
Бижутата представляват нарисувани идоли, златни украшения и украшения от кост.
В с.Телиш са открити много музикални инструменти – тарамбуки.
Погребвали са мъртвите в сгънато положение “хокер”.

Какво е нивото на археологията в сравнение с другите балкански страни и Европа?
В сравнение с други области на науката, археологията има сравнително добро развитие. По отношение на опазването, реставрацията и реконструкцията на античните и средновековните крепости има какво да се желае.
От Балканските държави сме на последно място. Скоро бях на една конференция и стана ясно, че в Румъния и Македония нещата са доста добре.

Имате ли проблеми с иманярите?
Проблеми с иманярите винаги е имало. Но така е, като няма закони. Новият закон за запазване на културното наследство от април 2009 г. е пародия на закон.
В Рациария (дн. с. Арчар, Видинско) има 500 иманяри. Един австралиец наскоро снима филм по този проблем.
Има бригади от иманяри, от всяко село си има по 5-6 човека, които работят съвместно с полицията и не се страхуват. 99% от тези находки отиват на запад. Опазването на това богатство е работа на полицията и на местната власт (кметовете), а не на музеите и археолозите.