Изборите за ректор на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” са съдбоносни за развитието на учебното заведение през следващите четири години и затова Север.бг се срещна и с двамата кандидати - настоящият ректор проф. Пламен Легкоступ и неговият опонент проф. Стоян Буров.

Ние вярваме, че студенти и преподаватели трябва да направят информиран избор на 17 май, защото от тяхното решение зависи не само университета, но и бъдещето на Велико Търново, не само в образователен и научен, но и в икономически план.

Професор Легкоступ, след четири години на съдебни спорове, в които беше замесено името ви, и финансова криза, отразила се най-негативно на културата и образованието, кое ви кара да кандидатствате за втори мандат като ректор на Великотърновския университет?

Във всеки случай не е това, че съм мазохист (смее се). Напротив. Аз съм един много положителен човек и гледам ведро на нещата. Заедно с екипа, с който работя, с деканите на факултетите и с цялата академична общност направихме много неща за тези четири години. Един от мотивите ми да се кандидатирам за втори мандат е, че са много и нещата, които не успяхме да свършим. Освен това не само мое мнение е, че тази работа ми се отдава и наистина - в условията на тежка икономическа криза ние успяхме да вдигнем с 30% заплатите. Вярно е, че го направихме в първата част на мандата, но така или иначе 30% са си 30%. Също така започнахме да заплащаме наднормените часове. Вярно, с не много пари, 6 лева на час, но преди това те изобщо не се изплащаха, което е ръст от 600% (смее се). Успяхме да даваме редовно, без забавяне, заплатите. Не сме спирали за дървена ваканция, сравнително топло е в университета. Това да управляваш висше учебно заведение в тежки условия всъщност е едно предизвикателство.

Мисля, че плюсовете в моя мандат са много повече, отколкото минусите. Естествено, който работи, той греши, който нищо не прави, няма как да сбърка. Имаме и грешки, но се стараем да се учим от тях и да не ги повтаряме.

А, иначе вярно, ние започнахме мандата в условията на съдебен натиск. Тоест не натиск от страна на съдебната система, а натиск от страна на наши колеги, които участваха в изборите за ректор. Всичко според тях беше добре, докато не загубиха. Когато загубиха, те отидоха в съда. Минаха година-две и съдът се произнесе, че няма защо да се спира мандатът. Впрочем, такова дело е водено и през 2003 година, когато е избран професор Харалампиев за неговия втори ректорски мандат. И то от същите хора. Явно, че така разбират академизма.

Освен това по време на мандата имаше и други дела. Кандидатът за ректор професор Буров беше избран за така наречен външен експерт в едно дело, което се водеше в Комисията по дискриминация. Външен експерт за университета, макар че той всъщност е от университета... Беше избран като експерт по ромски език. Не знам доколко той разбира ромски език, но е дал становища, които де факто са против университета.

В крайна сметка Комисията по дискриминацията излезе с едни решения, а ние се възползвахме от съдебната практика и възможностите, които дава съдебната система и обжалвахме във Върховния административен съд, където спечелихме на тричленка. После те обжалваха, но спечелихме и на петчленка.

Един друг член на инициативния комитет пък беше подал жалба в Административния съд във Велико Търново против една проверка, която му е изпратена от мен. Значи, той е директор на колеж, колежът е на университета, работодателят му изпраща проверка и той се жалва, защото не бил уведомен за проверката. Ако ще ходиш на сватба или на банкет е хубаво да предупредиш, за да се подготвят хората, но като ще ходиш на проверка, ти отиваш да проверяваш. Но както и да е...

Сега отново получих нещо, даже още не съм се запознал, но нещо са внесли в съда от инициативния комитет. Но в крайна сметка в условията на развита демокрация всеки може да прави каквото иска. Аз обаче вече знам, защото са ме съдили достатъчно, и съм се стремил да спазвам всяка буква и член на закона. Затова не се притеснявам и вярвам в независимия български съд. Защото съдът е единственият орган в страната, който казва дали едно нещо е легитимно или не, законно или не... Може да го каже само съдът. Всеки друг може да си говори, че нещо е законно или незаконно, но съдът каквото каже, това е важно.

Част от мероприятията, които предвиждате за втория си мандат, са изграждането на мултифункционална зала и построяването на подземен паркинг под Факултета по изобразителни изкуства. Бихте ли ни разказали повече за тези свои инициативи?

Идеята за изграждането на паркинг зад Факултета по изобразително изкуство не е моя. Тя неколкократно беше повдигана от кмета на Велико Търново доктор Румен Рашев. По времето на предишния ректор професор Харалампиев доктор Рашев беше дошъл в Академическия съвет с едни чертежи и проекти, заедно с архитект Абаджиева в качеството й на главен архитект на Общината. Проектите обаче бяха направени по такъв начин, че интересите на нашия университет не бяха защитени.

Мястото зад Факултета има трима собственици. Единият е университетът, другият е Общината, а третият - тогавашното „Енерго“. По памет обаче мога да кажа, че към 75% от собствеността е на университета, между 5 и 10% на сегашното Е.ОН, а останалото е на Общината.

Идеята на доктор Рашев беше там да се направи един паркинг, който да обслужва града. Тъй като той на няколко пъти заявява, че топката е в полето на университета, че е идвал в Академическия съвет и е предлагал да се построи такъв паркинг, но съветът не се е съгласил, аз поръчах да ми изработят такъв проект. Той отново е за паркинг, но в много голяма степен защитава интересите на университета като процентно съотношение на суперфикцията или обезщетението, тоест определена разгъната застроена площ, която да бъде собственост на университета.

В проекта са включени много зали, и като аудитории, и като изложбена зала, включени са и ателиета с жилища за преподавателите. Всичко това е направено с южно изложение, а зад тях е разположен паркингът, който не е точно подземен, защото част от него влиза в ската и има подход отдолу, от главната улица и отгоре, от другата улица. Всъщност това беше и идеята на доктор Рашев, само че по начина, по който сме го подготвили ние, мисля, че Академическият съвет ще одобри проекта, защото интересите на университета са защитени. Но това е, както казва Остап Ибрахимович Бендер (герой от романите на руските хумористични писатели Иля Илф и Евгений Петров бел. ред.), само идея. Ще трябва да се търси инвеститор, неминуемо ще се работи съвместно с Община Велико Търново и всъщност това е един проект, който е така да се каже на „стенд бай”. Ако се появи потенциален инвеститор, защото трябват доста средства, това е една от възможностите по линия на публично – частно партньорство университетът да придобие някакви жилища за преподавателите и да покрие свои социални нужди.

Що се отнася до тази мултифункционална зала, всъщност това е част „Г“ от сградата, която се строеше за Окръжен съвет и която в момента е цялата на университета, земята отдолу също е на университета. Всичко това постигнахме по време на моя мандат. В момента работим по завършване на сградата...

В тази част „Г“ от сградата, за която говорим, има една много хубава зала, която е с 250 места. Тя е проектирана да стане мултифункционален културен студентски, и не само студентски, център. В нея ще могат да се провеждат различни тържества, събрания и конференции на съвременно ниво, със симултанен превод, ще могат да се прожектират студийни филми, тоест едно време както имаше кино – лектории могат да се възродят не само с нови филми, а и с такива имена, които вече са станали класика. Ще могат да се правят камерни постановки, камерни концерти, предвидено е да има място, където ще се съхраняват аксесоари и декори. Предвидено е и място за репетиционна, за гримьорни, има зала за пресконференции. Даже имаме идея, аз съм говорил с господин Минчев, директора на БТА, когато завършим сградата да им предоставим едно помещение и пресконференциите на БТА вече да се провеждат там. Всъщност това означава, че до емблемата на БТА ще стои емблемата на Великотърновския университет и всички ще ни рекламират, когато си правят пресконференциите там.

Освен това целият вътрешен двор ще бъде оживен, там вече е изградена една терасовидна част като амфитеатър. Предвижда се да бъде построен фонтан, лятно време да може да се слага сцена, да могат да се прожектират филми, да се провеждат концерти... Тази част, която е с една колонада и която гледа на изток към сградата на Областната управа, се предвижда да бъде остъклена, защото оттам изстива голяма част от сградата, а и много от инсталационните тръби изгниха. Като се затвори първо ще се затопли, а освен това предвиждаме там, някъде на две нива, някъде на едно, да направим една картинна галерия на университета. Всъщност, като се влезе от арката, ще се влиза директно в залата, после през двора и след това галерията. Наистина ще стане едно разкошно място.

По този начин университетът още повече ще затвърди своето име на културен център в град Велико Търново. Няма да е необходимо гражданите да идват до Ректората, защото културният живот ще може да кипи там.

А как смятате да финансирате този проект?

Правим всичко възможно, за да получим целево субсидиране от държавата. Може би си спомняте, че министър – председателят господин Борисов обеща да даде 6 милиона. Няколко пъти сме говорили с министър Дянков, имаме схема, по която това евентуално би могло да стане. От друга страна, тъй като техническите проекти вече са готови, се отваря възможност да се кандидатства по линия на европейски програми. Като трети вариант предвиждаме да търсим възможности за публично - частно партньорство. Поръчахме да се направи едно изследване и резултатите от него са готови, така че когато се появи потенциален инвеститор, а такива инвеститори има, ще предложим да се поставят фотоволтаични панели на покрива на целия комплекс. Тези панели ще произвеждат ток, който ще се продава и ние ще получаваме част от средствата. Моята идея е не всяка година да получаваме дивидент, а една част от средствата да ни бъдат дадени авансово, за да може инициативата да заработи...

Между другото, под вътрешния двор е построен цял подземен град като противоядрено скривалище. И той може да се използва по някакъв начин, било като трезор на банки или за нещо друго. Търся всякакви варианти, за да могат да се изкарат някакви допълнителни средства, които да позволят да се работи.

Разкажете ни повече за студентския колцентър, който открихте. Чия беше идеята, защо го направихте и какви са резултатите до момента?

Този университетски колцентър е изграден по препоръка на Националната агенция за оценяване и акредитация. Тя не ни е препоръчала непременно да направим колцентър, но препоръката е да се работи по-тясно с бизнеса и да се търсят възможности за създаване на работни места за студенти. След като аз станах ректор, осъществихме контакти с една българо – белгийска фирма, „Юрокор“, която предложи такава опция. Ние им дадохме помещения, а те ги ремонтираха – смениха дограми, обзаведоха с компютри. В момента са създадени над 80 работни места за студенти, които са с различни езици. Доколкото знам, те работят на компютри, отговарят на телефоните, предлагат услуги, дават насоки, консултации. Всичко това им дава възможност да практикуват езика, който изучават и едновременно с това да изкарват средства почасово.

Също така такъв проект реализирахме и с „Дейта процесинг“ в сградата на бившия Медицински факултет, сега Корпус №4. Между другото сграда, която също придобихме по времето на нашия мандат. Там пак практикуват журналисти, филолози, различни студенти... По този начин им даваме възможност те да се упражняват и реално да се запознаят с изискванията на бизнеса, защото те са своего рода „бизнес инкубатори“. Работодателите могат да подберат кадри, както и се случва. Например студент, който е работил в колцентъра, в момента е мениджър в централата на фирмата в София. А, освен всичко друго, студентите си изкарват и пари.

В последните години Великотърновския университет разшири приема на студенти и специалностите в бакалавърската степен. Не мислите ли, че това крие риск количеството да е за сметка на качеството?

Въпросът е много актуален. Проблемът е в системата за финансиране.

Наистина увеличихме броя на студентите „държавна поръчка“, които обучаваме, с около 37%. Проблемът е, че методиката на финансиране на държавните висши учебни заведения основно се базира на брой студенти. Тоест обучаваш Х броя студенти по толкова лева приравнена издръжка на студент, правят толкова пари. И това са ти парите за издръжка на обучението. Отделно ти дават едни пари, които са за стипендии. Те са само за това, не можеш да ги харчих за друго. Дали са 800 000 лева или са 2 800 000 лева, те са за стипендии... Аз не мога да извадя от средствата на университета, за да ги дам за стипендии, така както не мога да дам парите, определени за стипендии, за заплати или строителство.

Освен това, дават едни средства за наука, които впрочем по време на нашия мандат са увеличени 32 пъти. Те също са само за наука и не могат да бъдат използвани за друго. Има и друго перо, което е капитално строителство... По някакви неведоми пътища господни, неясно как, дават едни пари на университетите. През последните няколко години това са 180 000 лева, който са ни отпуснати за капитално строителство. Те изобщо не стигат дори и за поддръжката на сградния фонд на университета, който е изключително голям.

Тази методика трябва да се промени. Естествено, че броят студенти е важен. Но трябва да  се обръща внимание и колко професори обучават тези студенти, защото в един университет 100 студента могат да бъдат обучавани от 5 професора, а в друг - от 20. Има разлика. Трябва да се определи и сума за поддръжката на един квадратен метър разгъната застроена площ. Такъв подход е справедлив, защото си има справки. Великотърновският университет има разгъната застроена площ еди-колко си, по толкова лева... Софийският университет има повече, получава повече, друг университет има по-малко, получава по-малко...

Когато се направи една такава комплексна оценка, няма да се налага всички университети да ходят да се „бият“ за кандидатстуденти, защото държавната поръчка, която дават, е толкова, колкото учениците, които завършват. Трябва по друг начин да се подходи и към платеното обучение, защото всички правителства популистки казват „то не трябва да е платено“. Да, но безплатен обяд няма, все някой го плаща... И ако държавата не може да го прави, да оставим да плаща този, който иска. Сега ще ви дам един много прост пример. Да речем, имаме 90 човека редовна поръчка в специалността Право. Да решат да ги направят не 90 държавна поръчка, а 45. И да кажат „вие имате даден капацитет от Националната агенция за оценяване и акредитация 100 човека. Другите 55 си ги допълнете със студенти платена форма на обучение“. Естествено, от тези, които са се явили на изпит. Няма как да запишеш двойкаджии, защото законът го забранява...

Прави се класирането, първите 45 влизат държавна поръчка, а другите си плащат. Минава първи курс, удря се чертата и се вижда. Първите 45 по успех, без значение дали са били държавна поръчка или платено, получават държавната субсидия. Останалите си плащат. След втори курс пак се удря чертата и се процедира по същата схема.

По този начин мотивираш студентите да учат. Също така не е задължително като влязат 90, да завършат 90, защото получаваш субсидии. Трябва да се променят тези неща...

А иначе качеството на обучение може да падне, но ние имаме един регулатор, който законът ни е наложил и той е капацитетът, който се дава от Националната агенция за оценяване и акредитация. Например през 2006 година при институционалната акредитация тя е преценила, че капацитетът на Великотърновския университет е 10 000 студента. Ние тогава реално обучавахме към 13 500 и когато аз станах ректор имаше опасност да започнат да ни намаляват от субсидията, да ни глобяват, защото противоречим на закона – обучаваме повече, отколкото имаме право. Ние извършихме необходимите дейности, внесохме предложение в Националната агенция и след мотивирани предложения, където изложихме, че сме увеличили материалната си база с Корпус №5, с Медицинския колеж, тя се съгласи да ни увеличи капацитета на 14 200 студенти.

Всяко образователно направление също има капацитет, който ние нямаме право да надвишаваме. Така че, щом тази бройка е определена, би трябвало в рамките й да не се понижава качеството на обучение. По-рано можеше да се правят какви ли не неща, но от година на година дисциплината се затяга. Има електронен регистър на студентите, където всеки е записан с ЕГН-то си и може да се провери дали учи само във Великотърновския университет или и в друго учебно заведение „държавна поръчка“, което не е редно.

Това също е мотив за въвеждането на нормално платено обучение на бакалавърската програма. Защото например аз съм завършил изобразително изкуство, обаче решавам, че искам да завърша английска филология, но бакалавър, а не магистратура. Тоест, да си уча редовно. Държавата, което е редно, не ми дава право да уча по държавна поръчка, защото веднъж вече ми е дала пари и аз съм си изконсумирал конституционното право да уча безплатно. От друга страна, нямам право да се запиша платено в бакалавърска програма и трябва да отида къде? В някой частен университет! Какъв проблем може да има, щом човекът иска да си плаща и да си учи?

В момента рейтингът на ВТУ според Националната агенция за оценяване и акредитация е „добър“. Как си обяснявате този факт, при положение, че повечето от останалите реномирани висши учебни заведения в България са оценени с рейтинг „много добър“?

В публичното пространство, предвид множество фактори, има объркване или неразбиране на ролята на Националната агенция за оценяване и акредитация. Оценката, която тя дава, и рейтинговата система са две различни неща.

Националната агенция за оценяване и акредитация е органът, който по закон оценява качеството на висшето образование. Оценката може да бъде „незадоволителна“, „задоволителна“, „добра“ или „много добра“. В конкретния случай, през 2006 година нашият университет наистина получи „добра“ оценка 4,33, тоест много малко не достигна, за да е „много добра“. Сега, дали са повлияли някакви субективни фактори, аз не мога да твърдя или докажа. Оценката е такава, каквато е.

Тогава беше даден и този капацитет 10 000. След това ние увеличихме капацитета и в момента сме разработили целия пакет документи за институционална нова акредитация, защото тя през 2012-а, изтича. Ние по закон една година преди изтичането на акредитацията трябва да подадем доклад – самооценка. Мисля, че този път оценката ни ще бъде „много добра“. Наскоро мина 9 май, така че ако трябва да се изразим на руски език „Поживём — увидим“.

Що се отнася до рейтинговата система, тя е разработена по един пилотен европейски проект и нейната задача е да направи рейтинг на университетите, но всъщност тя не е направила подобно нещо. Тя е направила рейтингова система на различните образователни направления, като има много сбъркани неща в методиката на оценяване. Като цяло идеята е добра, аз използвам случая и за да приветствам подобно начинание, но според мен рейтинговата система е насочена по-скоро към потребителите на услугата висше образование. Не на продукта, а на услугата. Тоест кандидатстудентите. Те казват „аз искам да уча специалност Право, искам да бъде с много хубава библиотека, в много хубава сграда, искам да е в един много спокоен и романтичен град, искам след като завърша, да мога да се реализирам“ и като въведат желанията си в системата, ще им излезе Юридическият факултет на Великотърновския университет. Ако искат да са в много голям град и да си намерят скъпоплатена реализация, системата ще им препоръча университет в София.

Сега се спекулира до някаква степен, че във връзка с този рейтинг щяло да става финансирането. В закона ясно и точно е записано как става финансирането на висшето образование в България. За да се финансира по рейтинговата система трябва да се промени законът, защото иначе ще бъде незаконно. Второ, няма как да се финансира от средата на годината, защото бюджетът се приема в началото й и се знае какъв е той за една календарна година. Досега не ми се е случвало да видя по средата на годината да увеличат държавната субсидия. Обратното ми се е случвало, но да я увеличат не! Не виждам и как това ще стане сега, защото въпреки че се вижда някаква светлина в тунела, ние не сме излезли от кризата и няма защо да се заблуждаваме, че е толкова просто това да се случи.

Според мен тази класация по рейтинг може също да влезе в комплексната методика за финансиране на държавните висши училища. Значи, всичко останало, което говорихме, плюс оценка от Агенцията за оценяване и акредитация, плюс оценка от рейтинговата система. Според мен така или иначе такова предложение трябва да мине за експертна оценка от Съвета на ректорите, защото именно те са избрани от колегите си от академичната общност като хора, които би трябвало да са в час с точно тези проблеми.

Вие сте особено активен в интернет пространството, в което няма нищо лошо, разбира се. Имате си собствен сайт и отворен профил във „Фейсбук“. Смятате ли обаче, че е подходящо един ректор на реномирано учебно заведения, каквото Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий“ безспорно е, да обяви, че е „фен“ на групата „Мацки, имате си вече задник, не ви трябва още един“?

Всъщност „Фейсбук“ пространството си е „Фейсбук“ пространство. То е до голяма степен лично, макар и да дава подобни възможности. Аз съм много активен, защото „Фейсбук“ ми дава възможност да общувам с много хора, с които не се виждам често, не само със студенти. Например с мои състуденти, някои от които са в Щатите, други във Франция... Също така със сина  ми от първия брак, който е в Канада. От „Фейсбук“ разбирам къде ходят другият ми син и дъщеря ми, защото понякога има разминаване между думи и дела (смее се). Получавам обратна връзка от студенти и колеги преподаватели за някои неща, но „Фейсбук“ пространството не би трябвало да се приема като нещо официално, все едно съм седнал и съм написал, подписал и изпратил нещо на лист хартия. Макар в последно време тенденцията електронната поща да се официализира да се засилва, в обществото все още няма подобна нагласа.

„Фейсбук“ пространството си е лично пространство. Всеки може да харесва каквото си иска. Понякога дори има такива уловки, че като кликнеш върху нещо само, за да го видиш, изведнъж се оказва, че ти харесваш това нещо и си му фен, макар че всъщност не го харесваш и не си му фен.

Освен това, като една мацка има задник, защо й трябва още един (смее се)? Най-малкото, което е, ще й тежи (отново се смее).

От началото на тази година всяка последна сряда на месеца правим скайп сесия и отговарям на въпроси на студенти, защото, макар и да имам желание да се срещна с всички желаещи, нямам физическата възможност да го направя. По този начин мога да си комуникирам.

Освен това в новата навигация на сайта на университета включихме и един продукт, наречен „ВТУ медия“, където центърът по Медийни практики и PR, който изправихме от пепелта и го развихме, прави ВТУ телевизия, ВТУ радио и ВТУ Вест. Та, тези скайп сесии, които организираме, се предават директно по ВТУ ТВ.

Мисля, че съвременните технологии допринасят за падането на преградите между хората и за по-лесната комуникация между тях. Освен това, когато някой студент види, че съм фен на тази група, за която говорите, той може да си помисли „ректорът не е такъв дъртак и задръстеняк. Дай да го питам каквото ме интересува. Той може да ме разбере по-нормално“ (смее се).

Вие споменахте скайп сесиите, които организирате. Мислите ли, че те наистина допринесоха за комуникацията между ръководството на университета и студентите и до каква степен?

Мисля, че допринесоха, защото някои от въпросите, които се повдигат в тях, вече доведоха до реални резултати. Например беше ни писал един студент, който има определена степен на инвалидност. Той искаше да се запише в магистърска програма, но без да плаща такса. Тези магистратури, които той искаше да запише, бяха само платени. В такъв случай ние няма как да го освободим от такса, докато в тези, в които има държавна поръчка, можем. Ние със съответния декан обаче взехме решение определена бройка в платените магистърски програми да бъде отделена точно за такива случаи. Не я обявяваме публично, но я използваме за многодетни родители и хора в неравностойно положение.

Не смятате ли, че допускането до управленски постове в университета на хора като доцент Михов, който е председател на областната структура на ВМРО, нарушава принципа за аполитичност на висшето образование?

Аз не виждам нещо лошо в това, че доцент Михов е общински съветник от ВМРО. Не виждам нищо лошо и в това, че доцент Пенчев, който е член на Академическия съвет, членува и в управляващата партия.

Доцент Михов не провежда политическа дейност в рамките на университета, или поне аз не съм забелязал подобно нещо. Аз също съм общински съветник от СДС, въпреки че съм гражданска квота и не съм член на партията. Предишният ректор Харалампиев беше общински съветник от НДСВ... Има много преподаватели, които са членове на различни политически партии. Аз лично нито съм членувал, нито членувам в такава. Има и много студенти, които са членове на различни политически организации, но аз не смятам, че това не е в реда на нещата.

Вашият опонент за ректорското място професор Буров твърди, че ВМРО в много случаи се намесват в ръководството на университета. Той даде пример с ромската специалност, с която вие сте се ангажирал лично и която според него е спряна по давление на ВМРО...

Ако професор Буров ви каже, че съм педераст, ще му повярвате ли (смее се). В условията на развита демокрация на всеки могат да му дойдат какви ли не глупости на ума. За да не се надценяват възможностите на ВМРО и да не се величаят те като кой знае какви големи герои, сега ще ви кажа каква е ситуацията.

Аз тогава бях декан и в университета дойде експертна група по акредитацията. Вярно, бях ангажиран с ромската специалност, защото мислех, че пътят към интегрирането на ромите минава през тяхното образоване. Затова и създадохме специалност „Начална и училищна педагогика с ромски език“. Тоест, тези, които завършат, да могат да станат учители по началните училища и учители по майчини и ромски езици.

Идеята ни беше, че когато при ромите отиде някой завършил такава специалност от техния етнос, те го приемат по по-различен начин, отколкото когато отиде един българин да речем... Както се казва, „Пътят към ада е постлан с добри намерения”...

В началото всичко тръгна добре, но постепенно, вместо да се отварят към останалата академична общност, ромите започнаха да се капсулират... Между другото, имаше много интересни неща. Една част от групата получаваха стипендии по линия на „Сорос“ и си ги разделяха с всички останали, което при българите и другите етноси няма да се случи...

Обаче направиха мешере. Ние тук, в университета, си имаме едни правила, а те решават с мешере...

Дойде експертната група по акредитация и излезе със становище, че някои неща в тази специалност трябва да се променят. Отбелязаха, че са малко хабилитираните преподаватели, че един доцент, Христо Кючуков, води много дисциплини... Имаха девет точки препоръки. Както споменах, по това време, когато експертната група по акредитацията дойде, бях декан. След проверката те са си написали доклада и са го пуснали до определените институции в Националната агенция (за оценяване и акредитация бел. ред.) Накрая тя излезе с решение. Акредитира всички специалности (впрочем заради тази специалност, Начална и училищна педагогика с ромски език, направлението Педагогика беше акредитирано с оценка „добра“), без нея.

В оценката пишеше, че тя не отговаря на условията и не се дава акредитация, от което следва, че не трябва да се приемат студенти. След като така беше написано от органа на Министерски съвет, аз естествено казах „Да, спираме, никакво приемане на студенти, има девет точки, по които трябва да се работи“. Извикахме доцент Кючуков и му казахме „Ето, тук трябва да се направят препоръки, вижте какви“. Все едно, че му казахме „Отиди в Агенцията по дискриминацията и подай жалба срещу нас, че сме спрели специалността“... Ако някой ме беше осъдил за действията ми, аз щях да съм първият български ректор, осъден за това, че е изпълнил разпорежданията на органа на Министерски съвет.

Всичко друго е несериозно. Нали разбирате, че нито ВМРО, нито БКП имат нещо общо. Те каквото ще да ми казват, щом пише, че дават акредитация, аз не мога да спра специалността. Или пък, ако предположим, че ми кажат „Пусни ги“, а в документа пише, че не дават акредитация, пак нищо не мога да направя. Именно тогава професор Буров отиде като външен за Великотърновския университет експерт, само че съдът в България е независим от лични пристрастия и конюнктура и отсъди правилно и на тричленка, и на петчленка.

Затова аз не се притеснявам. Карам си нещата законно, пък кой каквото иска да прави.

В крайна сметка Владимир Путин разбра ли, че е станал почетен доктор на юридическите науки във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“?

Не „в крайна сметка“, ние имахме съгласието на Владимир Путин още преди да го предложим. Защото, нали се сещате, че ако ние кажем, че го правим почетен доктор, а той отговори „Какви сте вие? Какво ме правите, вие питали ли сте ме!?“ става неприятно. Когато му дойде времето, той, като доктор на Великотърновския университет, ще си получи инсигниите. Но нямаме намерение да ходим да му ги връчваме в Москва, както например преди години от Стопанската академия в Свищов ходиха в Египет да връчват инсигниите на „Доктор хонорис кауза“ на тогавашния президент на страната. Има време, животът е пред нас...

Според професор Буров в академичните среди на Великотърновския университет цари страх и членовете им гласуват конформистки. Как бихте отговорили на подобни обвинения?

Ако е имало страх в академичните среди, то е било по негово време. Един колега се шегуваше, че наистина има страх в университета, но той е страх от това да не се върне професор Буров. Това е в кръга на шегата. Ако говорим сериозно, не мога да си обясня с какво мога да уплаша колегите. Как да уплашиш някого като му кажеш „ако не гласуваш за мен и не ме изберат за ректор...“ какво ще стане? Та нали вече не си ректор и не можеш да му направиш нищо!? Подобни обвинения са несериозни.

Има ли нещо в програмата на професор Буров, което да бихте приложили на практика, ако спечелите изборите за ректор?

Аз останах изненадан от това, че професор Буров на практика няма програма. На миналите ректорски избори и той, и останалите кандидати се бяха подготвили отлично и съм реализирал част от нещата, които ми се сториха положителни.

Сега обаче професор Буров много повече отправя различни обвинения към мен, но не предлага никакви градивни решения за бъдещето на университета.

Вашият опонент лансира идеята си, ако спечели ректорските избори, да предостави изпълнението на част от административните услуги, които сега се извършват от служители на университета, на студенти, които срещу това ще получават хонорар. Какво смятате за подобна инициатива?

Не знам само как професор Буров ще обясни идеята си на хората, които трябва да гласуват за него. Все пак тя би довела до съкращения...

Да, подобни практики съществуват в много от западните университети. За да се въведат у нас обаче, ще се наложи да се направят предварителни проучвания и да се действа деликатно и последователно.

Казахте, че постоянно сте зает и ви се налага да работите дори и през нощта... Освен ректор вие сте и художник. Остава ли ви време да рисувате?

Аз съм от поколението, което е ходило в казарма. Там, когато някой кажеше, че няма време за нещо, му се отговаряше, че може да го свърши през времето, отредено за сън. Така и аз, рисувам в кратките промеждутъци между ангажиментите си. Понякога успявам да намеря време да замина на различни пленери в чужбина и да се потопя за малко в творческа среда, сред колеги. Тогава също успявам да рисувам...

Коя книга стои върху нощното ви шкафче?

Библията. Тя е книгата, която е върху нощното ми шкафче постоянно. Иначе чета и други неща, но те се сменят...