110 години от рождението на акад. Владимир Топенчаров, български историк, журналист и политик /1905-1997/. Един от основателите и редактор на нелегалния вестник "Отечествен фронт" (1942), главен редактор на вестника (1944- 1958, с прекъсвания). Директор на печата към Министерството на външните работи (август 1945-1947). Преподавател по обща история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1949-1964). Заместник-министър на външните работи (1947-октомври 1949). Генерален секретар на Съюза на българските журналисти (1 юли1955-1957) и председател на съюза (1957-януари 1958). От 1962 г. е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (5 ноември 1964-18 декември 1972) и в Холандия (16 септември 1965- 1968). Депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976-1986). Автор е "150 години Франция от 1789 до 1935" (1939), "Портретът на Паисий" (1961), "Българската журналистика 1885-1923" (3 тома, 1963-1986), "Ключове на журналистиката" (1972) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (април 1955) и на орден "Народна република България" първа степен (април 1966), на орден "Академични палми" на Франция (25 ноември 1986). Удостоен със званието "Народен деятел на културата" (май 1967). Първи носител на голямата наградата за цялостно творчество "Георги Кирков" на Съюза на българските журналисти (24 май 1978).