Снимки: Ангел Цветанов,

сп. "Жената днес"



Зорка Петрова Първанова

е родена на 4 май 1958 година в Разлог. Баща й, строителен инженер, е от Якоруда, а майка й, медицинска сестра - от Ловешко. Завършва средно образование в София. През 1982 година се дипломира в Софийския университет "Свети Климент Охридски", специалност история. Специализира етнография, по-късно се ориентира към нова история. През 1983 г. става аспирант в Института по балканистика, където работи и до днес. През 1989 година защитава докторат. Има двама синове - Владимир (20 г.) и Ивайло (13 г.).





- Г-жо Първанова, свикнахте ли вече с мисълта, че през следващите 5 години вие ще сте президентша?

- Просто приех факта, че в живота на семейството ми ще настъпи сериозна промяна. Давам си сметка, че това е сериозно изпитание за мен. Към досегашните ми ангажименти, професионални и семейни, идват нови, които също изискват много време и усилия. Не храня илюзии, че всичко зная и всичко мога. Има какво да уча и съм наясно, че трябва бързо да го уча. Но за да свикна напълно, нужни са ми повече от две седмици. (Интервюто с г-жа Първанова бе направено 15 дни след изборите - бел. ред.)

- Мечтали ли сте някога да бъдете първата дама?

- За първи път тази мисъл започна да ме занимава, когато съпругът ми се кандидатира за президентския пост. Никога обаче не ме е изкушавала външната, парадната страна, нито дори привилегиите, които някак естествено вървят с високите държавни постове. По-скоро се замислях за семейството ни - имам предвид неизбежното ограничаване на правото на личен живот. Няма как да не се стесни онова пространство, което човек е заделил само за себе си. А аз държа на тези неща.

- Съпругът ви не отскоро е обществена личност. Не сте ли свикнали вече с ограниченото право на личен живот?

- Досега успявах да запазя семейството си встрани от светлината на прожекторите, защото съм убедена, че един политик и особено държавник трябва да има свое лично пространство, каквото са семейството и приятелите - тази среда му осигурява връзката с реалния живот; иначе има опасност да се самозабрави.

- Каква според вас е ролята на президентшата?

- Съпругата на президента има чисто протоколни функции. Би било грешка да се преувеличава нейната роля и да се институционализира. Но съвсем не трябва и да се подценява. Съпругата на президента има големи възможности да лобира в добрия смисъл на думата - за институции, организации и други структури, които се занимават с благотворителност например.

- Планирате ли вече създаването на ваша фондация?

--------------------------------

- Мисля, че ще търся други начини и средства да бъда полезна на обществото. Фондацията е много добра и утвърдена по цял свят форма за подпомагане, но по общоизвестни причини у нас се създаде една негативна представа за нея. Оттук произтичат моите резерви към фондациите.

--------------------------------------

- Ако Георги Първанов не беше спечелил, какво щяхте да му кажете? Бяхте ли подготвени и за този момент?

- Бях подготвена за всякакви варианти. Не мисля, че щях да му кажа нещо специално или да го утешавам. Загуба на изборите не би било драма за семейството ни. А и през последните години съпругът ми премина през немалко тежки моменти. Умее да печели, но умее и да губи. Освен това знае, че винаги съм стояла зад него и винаги съм го подкрепяла.

- Как го поздравихте, след като спечели? Какво му пожелахте?

- Спомням си, че спонтанно го целунах. За пожелания в тази напрегната нощ нямаше много време. А и той знае какво съм му пожелавала винаги: да запази куража и смелостта, които притежава като политик.

- Промени ли се нещо в семейството ви след изборите?

- Като изключим интереса на медиите към личния ни живот, мисля, че всичко си е както преди. Разбира се, телефоните ни непрекъснато звъняха - роднини, близки и познати се обаждаха, за да ни поздравят най-искрено.

- Не смятате ли, че ваши близки и роднини ще се опитат да се възползват от новото ви положение?

- Най-близките ни никога не са го правили. Убедена съм, че така ще е и занапред. Но ако някой наистина има нужда от помощ, независимо дали е наш роднина или непознат, и ако аз имам възможност да му помогна, не бих отказала.

- Досега като че ли бяхте съпруга в сянка. Така ли ще е и занапред?

- Никога не съм се възприемала по този начин. Винаги съм била до съпруга си, когато той е имал нужда от моята подкрепа или протоколът е изисквал моето присъствие. Но аз имам собствена професия и моите лични амбиции за изява са свързани с нея. Затова не разчитам на кариерата на съпруга ми, за да афиширам себе си.

- След като сте президентша, ще прекратите ли професионалния си стаж на научен работник?

- Не смятам да се отказвам от работата си. Знам, че ще ми бъде трудно, но ще направя всичко възможно, за да се справя. - Научните работници не са сред най-добре платените. Защо избрахте тази професия?

- Когато аз направих своя професионален избор, научната работа се ползваше с престиж и не беше зле платена. Сега нещата се промениха. Но въпреки това вярвам, че науката има бъдеще. Съхраняването на научния потенциал е част от инстинкта на нацията за оцеляване.

- Кой ви ориентира към историята?

- Винаги съм имала афинитет към хуманитарните науки. Когато кандидатствах, исках да уча социология или психология. Приеха ме история и не съжалявам.

- Кой е най-големият урок от историята за вас?

---------------------------

- Може би толерантното отношение към историческото наследство. Не можем да развиваме историческата памет на нацията избирателно, не можем просто да заличим това, което не ни харесва от миналото. Уважението към историята такава, каквато е, е признак на зрялост.

--------------------------------

- Г-н Първанов също е историк. Спорите ли по исторически въпроси с него?

- Преди години се случваше често, защото научните ни интереси са със сходна проблематика. Напоследък политиката измести историята от семейните дебати.

- Двамата сте се запознали като студенти. Спомняте ли си този момент?

- Такива моменти от живота на човек не се забравят. Бяхме в един курс и в една компания. Бих казала даже, че по-трудно ми е да си спомня времето, преди да го срещна, защото имам чувството, че цял живот сме били заедно.

- Какво харесахте у него - мъжа или историка?

- И тогава бях сигурна, че ще стане добър историк, но това беше най-малкото, което ме задържаше до него.

- Ако ви попитам дали споделяте политическата ориентация на съпруга ви, отговорът ще е безусловно "да". Така ли беше и когато го срещнахте, или се променихте под негово влияние?

- В една емоционална връзка няма място за политика. Но все пак, ако политическите ни пристрастия се разминаваха драстично, мисля, че трудно бихме съхранили отношенията си такива, каквито са сега.

- След 10 ноември не се ли чувствахте неловко, че сте с леви убеждения?

-----------------------------

- Да имаш леви убеждения е нещо толкова нормално. У нас дори политическите партии, които се самоопределят като десни, не могат да си позволят да пренебрегнат социалните проблеми на обществото. Срамни са не убежденията, а постъпките.

-----------------------------------

- Как приехте решението на съпруга ви да влезе в политиката?

- Честно казано, със смесени чувства. Имах резерви към политиката заради липсата на почтеност и морал не само в България, но и навсякъде по света. Сега обаче виждам, че в политиката оцеляха много честни и добронамерени хора. Уважавам усилията им да превърнат собствената си позиция в стил на българската политика.

- Що за човек е Георги Първанов?

- Не е много коректно аз да го оценявам - имам емоционално отношение към него и сигурно ще бъда пристрастна в оценката си. Много хора ме питат наистина ли е така спокоен и уравновесен, както изглежда. Да, такъв е. Емоционален, чувствителен, но въпреки това има уникален самоконтрол.

- Добър съпруг и баща ли е?

- Няма много време за семейството и децата, за което, виждам, съжалява. За щастие обаче политиката не успя да ни отчужди. Децата са много привързани към баща си.

- Ако г-н Първанов някой ден се изправи пред дилемата семейството или дългът към държавата, вие кое ще го посъветвате да избере?

- Това е труден въпрос. Не мога да си представя подобна ситуация. Пожелавам си да не се изправяме пред тази дилема.

- Извън дома съпругът ви е лидер - доскоро на партия и коалиция, занапред и на целия български народ. Той ли е лидерът и в семейството?

- Изкушавам се да кажа, че сме равностойни партньори в семейството, но като се замисля, май повечето от отговорните решения лежат върху мен.

- Повечето жени в България смятат, че няма по-приятно нещо от това да си съпруга на политик. Така ли е?

- О, нищо подобно. Политиката ми отне много дребни на пръв поглед радости във всекидневието, които човек оценява, когато ги загуби.

- Вие не сте ли имали амбиции да влезете в политиката?

- Никога. Един политик в семейството е повече от достатъчен.

- А как гледате на жените в политиката?

- Както във всяка друга сфера. Професионалната реализация не зависи от половата принадлежност, а от личните качества.

- Да погледнем финансовата страна на политиката. Охолно ли се живее с депутатска заплата?

- Зависи чия е гледната точка. Хората с минимални доходи сигурно смятат, че депутатската заплата осигурява охолен живот. Аз бих казала достатъчно добър живот за стандарта в България. Освен това размерът на депутатската заплата не е тайна и всеки може да прецени как живеем. Ще кажа само, че не можем да спестим за луксозна къща и скъпи коли. Живеем в жилищен блок в обикновен столичен квартал, моят личен автомобил е стар "Фолксваген Голф".

- Правите ли си сметка, когато пазарувате?

- Във всекидневните покупки не ми се налага да си броя стотинките, както правят много хора в България за съжаление. Но когато трябва да купя нещо скъпо за дома или за себе си, естествено, че си правя сметка.

- По време на предизборната кампания непрекъснато се изтъкваше, че и двамата ви синове учат в България. Какво е вашето обяснение - липса на достатъчно финанси, патриотизъм или нещо друго?

- Би било много претенциозно да кажа: децата ми са патриоти и затова са в България. Но е вярно, че те са много привързани към семейството и приятелите. Говоря най-вече за големия ми син Владимир, който завърши Френската гимназия. Много негови съученици кандидатстваха в университети в чужбина, а той отказа. Донякъде и заради това, че не можем да си позволим да издържаме студент в един скъп университет или колеж на Запад. Но нещата не са толкова прости. Не само децата на политици и на хора с високи доходи учат в чужбина. Има и такива, които заминават със стипендии, спечелени благодарение на собствените им възможности. Ако децата ми решат да продължат образованието си под такава форма, бих ги окуражила. Засега съм щастлива, че те учат в България. И съм сигурна, че ще живеят тук.

- Как се отнасят другите деца към тях?

- За щастие синовете ми досега не са имали проблеми в собствената си среда заради това, че са деца на известен политик.

- Намирате ли достатъчно време за тях?

- Работата ми позволява да отделям достатъчно време и за домакинските си задължения, и за децата си. Често работя вкъщи, защото в института не разполагаме с кабинети. Така че синовете ми не страдат от липса на внимание. С Ивайло, който е седмокласник и ще кандидатства в езикова гимназия, напоследък често оставаме заедно до късно - развиваме теми по литература, решаваме задачи по математика.

- Как се забавлявате? Ходите ли на кино?

- За съжаление отдавна не се е случвало да ходим на кино. Компенсираме с видеото. Но винаги, когато имаме време и възможности, се събираме с приятели.

- Семейните ви приятели политици ли са?

- Не. Най-близките ни приятели не са свързани с политиката.

- Какво най-много харесвате в дома си?

- Семейната атмосфера. Отношенията с най-близките ми хора са по-важни от някаква мебел или предмет. Не съм вещоман.

- А кое е любимото ви място у дома?

- Домашар съм и във всяко кътче се чувствам комфортно.

- А към тоалетите проявявате ли капризи?

- Просто се стремя да изглеждам добре според случая.

- Гардеробът на Антонина Стоянова бе широко коментиран от медиите. Вие смятате ли да привличате общественото внимание с външния си вид?

------------------------

- Не е в стила ми да копирам нечие чуждо поведение и нямам намерение да се състезавам с г-жа Стоянова. Ще се опитам да бъда себе си. Освен това смятам, че външният вид на съпругата на президента е от значение, защото тя представлява не само себе си, но до известна степен и институцията.

---------------------------

- Кой се грижи за гардероба ви?

- Нямам личен шивач или дизайнер. Като повечето жени и аз си купувам дрехи от магазините. Разчитам предимно на българските марки, които са приемливи като цени и много добри като качество.

- Как бихте определили вашия стил?

- Харесвам изчистените линии и класическите модели, предпочитам семплите елегантни костюми. Но стилът зависи не само от личния вкус, а и от характера на работата. По този повод се сетих за един случай. Преди години, когато бях на специализация в Англия, влязох в читалнята на "Бритиш Лайбръри" с делови костюм. Да не кажа единствената, но бях една от малкото жени там с костюм. На следващия ден си сложих джинсите и пуловера и се чувствах като всички останали.

- Какво не бихте направили като президентша?

- Не бих забравила, че стоя до държавния глава единствено и само в качеството си на негова съпруга. Не бих си позволила да използвам влиянието и авторитета на президентската институция повече, отколкото се позволява и се очаква.

- А като жена?

- Не бих забравила, че децата ми и занапред ще имат нужда от майка.

- Ако имате възможност да върнете времето назад, отново ли бихте поели по този път със съпруга ви?

- За себе си съм сигурна, че няма да тръгна по друг път. Мисля, че и той би казал същото.

- Какво очаквате от близкото бъдеще - за себе си, за семейството, за България?

- Ако трябва да го формулирам като пожелание, иска ми се през следващите пет години президентството да не промени мен, съпруга ми и децата ни като хора. А що се отнася до България, иска ми се да видя промяна към по-добро.

- Дано!

- Успех и на списание "Жената днес", което винаги съм харесвала!