Минко Балкански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за физика. За оператора вижте Минко Балкански (оператор).

Минко Балкански
френски физик от български произход
Професор Минко Балкански

Роден
Минко Минев Балкански
24 юли 1927 г. (96 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вУниверситет Париж-VI: Пиер и Мария Кюри

Минко Минев Балкански е френски физик (професор в университета „Мария и Пиер Кюри“ в Париж) от български произход.

Роден е през 1927 г. в село Оряховица, Старозагорско. Смятан е за един от най-известните български физици в световен мащаб. Понастоящем е френски гражданин, живее в Париж[1]. Развива широка благотворителна дейност.

Биографични данни[редактиране | редактиране на кода]

Още в началното училище малкият Минко се отличава с ученолюбие и интерес към различни учебни предмети. В гимназията взема по 2 класа за година и постъпва в Софийския университет едва на 15 години. Но мечтите му надхвърлят националните граници. Като малък е запленен от съдбата на Луи Пастьор и неговата цел е университетът на великия френски учен – елитния Екол нормал сюпериор в Париж. Успява да замине за Париж, но не е приет в университета, тъй като там имат право да учат само французи. По-късно завършва Националното висше училище по химия в Бордо. Става доктор на науките на 27 години, а година по-късно става професор по физика.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Представял е свои изследвания в 34 университета в Европа и Америка. Започва работа в Екол нормал като изследовател в лабораторията по физика. Работи по-късно и в Масачузетския технически университет, преди да стане професор в университета „Мария и Пиер Кюри“ в Париж, където оглавява лабораторията по физика на твърдото тяло. Чел е лекции в Япония и Китай. Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации.

Той е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж, многократно е гост-професор в Калифорнийския университет, с дълго научно сътрудничество с Индия (където участва в създаването на Висш институт за научни изследвания), член е на Индийската академия на науките (и награден от президента Раджив Ганди с най-високата степен на Наградата за заслуги към Индия), с непрекъснато научно сътрудничество с Полша (и командор със Звезда на Ордена за заслуги към Полша), с дълголетно научно сътрудничество с Китай и много други страни, доктор хонорис кауза на Софийския университет. След 1993 г. проф. Минко Балкански се заема с активна дейност в помощ на науката и образованието в България.

Дейност в България[редактиране | редактиране на кода]

Фондация[редактиране | редактиране на кода]

С цел да подпомага културния живот в родния си край професор Минко Балкански създава Фондация „Миню Балкански“, наименувана в памет на баща му Миню Балкански[2]. Базата на фондацията е в с. Оряховица, където бившите магазини и къщи на семейството са преустроени в приемен дом, битова зала, библиотека (с френска литература над 6000 тома), изба, учебна зала по информатика, фитнес зала и музей.

Освен това фондацията откупува и реставрира няколко къщи, където е възстановена традиционната битова подредба. В този етнографски комплекс, който е от особен интерес за чуждестранните гости, се провеждат редовно курсове по информатика, срещи, семинари и занимания по френски. Фондацията организира ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи български ученици. Шестте лауреати са поканени за една година на подготвителен курс в лицея „Луи льо Гранд“ за кандидатстване в Екол Нормал Сюпериор и в Политехническото висше училище в Париж.

Заедно със сина си Ален проф. Балкански привлича известната американска фондация Schools Online от Калифорния за развиване на програма, по която вече 30 от най-добрите гимназии в страната са снабдени с компютърни лаборатории. Поне 10 компютри от най-високо ниво са свързани във всяка от тях денонощно с Интернет. Тези лаборатории притежават всички нужни уреди за обучение по информатика и по-специално необходимите за работа с Интернет.

От 2001 година фондация „Миню Балкански“ продължава сама дейността в България. През 2002 г. фондацията доставя 850 компютри от Швейцария. С тази доставка са оборудвани нови 85 училища. Днес Фондацията работи вече със 106 училища. Най-забележителната и най-важната дейност на фондацията е тази за повишаване на професионалната компетентност на преподавателите по информатика, както и подпомагането на даровити български деца. Минко Балкански продължава да помага за развитието на научната и социалната дейност в България.

Институт[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Балкански създава Национален институт за образование в с. Оряховица, открит през 2006 г.[3] То се помещава в реставрираните сгради на училището в селото, дарено на Фондацията от Община Стара Загора. Институтът провежда курсове за обучение на преподаватели в областта на информационните технологии, както и по други научни области.

Други форми[редактиране | редактиране на кода]

Лятна академия по цигулка

Освен това Балкански е създал лятна академия по цигулка в родното си село Оряховица, в която преподават видни френски педагози. Там се провежда и международен пленер на изобразителните изкуства. През 2010 г. професор Балкански дарява голяма сума на Американския университет в България[4].

Летни школи в Созопол

Ценен принос за интернационализирането на българската наука е трайното привличане на програмата на НАТО, наименувана „Институт за перспективни (върхови, висши) изследвания“ (NATO Advanced Study Institutе) за организиране на летни школи в Созопол. Всяка година по някаква актуална и бурно развиваща се научна тема се канят 10 – 12 от най-видните учени в света да прочетат експертни лекции пред около стотина подбрани от цял свят специалисти. Така за 2 седмици в Созопол се събират най-активните и видни изследователи в съответната научна област. Фактът, че това се провежда в България под ръководството на българин позволява на българските учени, и особено на по-младите от тях, да установят международни връзки при най-благоприятни условия.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. е награден с орден „Стара планина“, а през 2004 г. получава статуетката „Мигрант на годината“ на Международната организация по миграцията.

Носител на наградата „Евлогий и Христо Георгиеви“ за образование през 2016 г.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Минко Балкански // Отворено общество, февруари 2008. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Архив на оригинала от 2014-08-08 в Wayback Machine.
  2. Фондация „Миню Балкански“ // Архивиран от оригинала на 23 август 2017. Посетен на 21 юни 2013. Архив на оригинала от 2014-08-08 в Wayback Machine.
  3. Минко Балкански, Григор Горчев и Христо Глушков с номинации в област образование за „Награди Евлогий и Христо Георгиеви“ // novini.bg, 27.04.2016. Посетен на 09.08.2022.
  4. World-renowned Physicist Professor Minko Balkanski Makes a Generous Donation to AUBG // American University in Bulgaria. Архивиран от оригинала на 8 август 2014. Посетен на 21 юни 2013.
  5. Проф. Минко Балкански, сем. Софка и Жельо Желеви и Васил Терзиев с награда „Евлогий и Христо Георгиеви“ // 25.05.2016. Архивиран от оригинала на 2022-08-10. Посетен на 09.08.2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]