Антон Безеншек, създателят на българската стенография - велик син на славянския род и българофил

13 Септ. 2016, 12:17 5821 прочита 0 коментара

В края на 2015 г. се изпълни столетие от кончината на талантливия педагог, писател, публицист, преводач, културен и обществен деец, баща на българската стенография и на проект за славянско единение Антон Тома Безеншек. Роден е на 15 април 1854 г. в словенското село Букове в близост до град Целе. Първороден син е в семейство с осем деца. Баща му се занимава със земеделие и лозарство, свири на флейта и пее в църковния хор. 12-годишен Антон постъпва в Целската гимназия, гдето основава и оглавява в качеството си на председател Славянско ученическо дружество “Беседа”. Бързо овладява немската стенографска система, приспособена за хърватския език. От 1874 г. - непосредствено след завършване с отличие гимназията в Загреб - е студент по философия в новооткрития Философски факултет към Загребския университет. Тук овладява българския език и класическите старогръцки и латински. През 1877 г. завършва висшето си образование по философия. Като учител по стенография в Загребската гимназия и стенограф към Хърватското областно събрание в Загреб се труди до 1879 г., която се оказва преломна в живота му - преселва се завинаги в България и у нас прекарва по-голямата част от живота си По покана на българското правителство и персонално от министъра на финансите Григор Начович - по препоръка на директора на Ломската гимназия Спас Вацов - пристига в София, гдето от 1 септември с. г. е назначен за учител по стенография и стенограф в Народното събрание. Само за едно лято словенският филолог приспособява стенографската система на Габелсбергер и по-точно нейното чешко приложение към българския език и така на 25-годишна възраст става баща на българската стенография. На 25 септември, или 8 октомври по нов стил, 1879 г. в една от стаите на тогавашната дъсчена сграда на Народното събрание се открива 6-месечен курс по стенография. И това е първото учебно звено за обучение по споменатата дисциплина в историята на българското образование, а Безеншек - първият учител по стенография у нас. Затова и 8 октомври се отбелязва като ден на българската стенография. Ражда се нова професия - стенографската, каквато преди никой никога не е упражнявал в България. Безеншек полага основите на Стенографско бюро при Народното събрание. В началото единствен помощник му е чешкият строителен инженер Георги (първоначалното му малко име е Иржи) Прошек - бивш стенограф в Пражкия сейм и добре владеещ българския език. Скоро към двамата специалисти по “крилатото писмо” се присъединяват първите и най-добри по успех ученици на Безеншек, завършили курса му на 20 март 1880 г. - Христо Попконстантинов, Лазар Сарафов, Ангел Ташикманов, Иван Шандаров и Димитър Ценов. Това са първите родени в България стенографи-професионалисти. С част от тях Безеншек създава Стенографско бюро и при Областното събрание на Източна Румелия в Пловдив (за работа от 10 октомври до 12 декември 1881 г.). В Пловдив Безеншек се установява трайно през 1884 г. и там преминава по-голямата част от живота му в България - 21 години от общо 36 у нас. С голяма сила блясва педагогическият му талант в Града на тепетата и особено в елитната Пловдивска мъжка гимназия, гдето колеги са му Димитър Агура, Димитър Благоев и др. Като учител по стенография, философска пропедевтика, психология, логика, етика, немски език, калиграфия, старогръцки и латински езици Безеншек оставя светли и с нищо незаличими следи в съзнанието и паметта на учениците си. За него ученикът му Аргир Мумджиев, който през 1934 г. е директор на прогимназия и оглавява Стенографския институт “А. Безеншек” в Пловдив, си спомня, че уроците си по философски предмети той подслаждаше с приятен хумор и учениците му с удоволствие и без мъка изучаваха трудните предмети <img src="/documents/newsimages/editor/201609/Паметникът на Антон Безеншек в Пловдив.jpg" width="520" height="321" alt="" /> Паметникът на Антон Безеншек в Пловдив Първите учебници по стенография, по методика на преподаването й, по етика, по немски език и по методика на обучението по немски език са негово дело. Автор е още на “Ръководство за употреблението на отвесното писмо” (1892), “Кратка статистика на всички държави в света” (1895), “Спане и сънуване” (1897) и др. В словото си по повод основаването на Пловдивското певческо дружество през 1896 г. Безеншек заявява: “Трите звезди на нашето знаме блестят над трите пловдивски тепета: първата представлява Северна България, втората - Южна България и третата, която едва сега се появява на хоризонта - Македония. Както тези три звезди блестят над трите тепета, които опасва в подножието им текуща Марица, така дано скоро се съединят тримата братя из трите страни!”. Последното десетилетие на трудовата и творческата си дейност (1905-1915) Безеншек е отново в София. Той е първият преподавател по стенография в СУ “Св. Климент Охридски” и оставя след себе си хиляди млади стенографи. Сам отглежда двете си деца - син и дъщеря, негови наследници са внуци и правнуци. Умира от диабет в края на 1915 г. Погребан е в София - в католическите гробища в централния столичен гробищен парк. Проф. д. п. н. Любен ДЕСЕВ