Пантелей Зарев

Пантелей Зарев
Пантелей Пантев
	Пантелей Зарев Пантелей Пантев
литературен критик и историк
Роден	11 ноември 1911 г. Видин, Царство България
Починал	18 февруари 1997 г. (85 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Литературна критика
Работил в	Софийски университет; Институт за литература при БАН
Политика
Партия	БКП
	Депутат
	VI НС VII НС VIII НС IX НС
Семейство
Деца	Владимир Зарев

Пантелей Йорданов Пантев (от 1953 г. Зарев^[1]) е български литературен критик, академик, ректор на Софийския университет (1968 – 1972), председател на Съюза на българските писатели (1972 – 1979), народен деятел на културата.

Баща на писателя Владимир Зарев (р. 1947 г.) и на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пантелей Пантев е роден на 11 ноември 1911 г. във Видин. Там завършва гимназиалното образование, след което започва работа като служител в митницата в Лом. Запознава се с дейци на комунистическата партия и Комсомола и става активен партиен функционер. През 1932 г. става член на БКП. Осъден е за конспиративна дейност и е изпратен в Ломския затвор за периода 1935 – 1936 г.

Заминава за София, където завършва философия в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1941 г. Като студент работи като редактор на в. „Академик“, сътрудничи на в. „РЛФ“, „Кормило“, „Нова литература“, „ЛИК“, „Час“, „Светлоструй“, сп. „Изкуство и критика“ и мн. др. По-късно е член на редакторската колегия на сб. „Жажда“ (1939), работи като учител в с. Негованци и Реброво.

След 9 септември 1944 г. развива бърза научна кариера и ускорено се изкачва обществената стълбица. Редактор е на в. „Народна армия“ и в сп. „Ново време“. Става доцент през 1947 г. и професор през 1950 г., ръководител е на Катедрата по теория на литературата в СУ през периода 1947 – 1978 г. Избран е за ректор на СУ (1968 – 1972).^[2] В Института за литература през 1951 – 1968 г. е: ръководител на секция (1948 – 1970), зам.-директор (1951 – 1962). Назначен е за главен редактор на сп. „Литературна мисъл“ (1957 – 1990). Става член-кореспондент на БАН през 1951 г., академик – през 1967 г., първи зам.-председател на БАН – 1968 – 1990 г.^[3]

През 1953 г. с решение на Софийския народен съд приема фамилията Зарев.^[1]

Избран е за председател на Съюза на българските писатели от 1972 до 1979 г. Член е на Държавния съвет от 1979 до 1989 г. и депутат от VI до IX народно събрание през периода 1971 – 1990 г.^[4] От 1962 до 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. и член на ЦК на БКП.

Творчеството му започва с белетристика: „По крайбрежието“ (разкази, 1938 г.), „Боян партизанинът“ (разкази, 1945 г.). Основните му трудове са в областта на критиката, теорията и историята на литературата.^[5]

Той е един от най-плодовитите литературни критици, автор на цяла една панорама на българската литература и литературна критика. Неговото име стои на челно място в списъка на онези творци, които прекроиха българското литературознание в задължителните класово-партийни одежди.

Зарев е постоянен участник в близкото лично обкръжение на другаря Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.^[6] Част е от групата, инициирала т.нар. Възродителен процес.^[7] Автор е на статия за „творчеството“ на Живков в „Речник на българската литература“ (т. 2, 1977 г.), където той е представен в светлината на деец на литературата.^[8] Още приживе е величан като „корифей на социалистическия реализъм“.^[5]

Личният му архив се съхранява във фонд 1307 в Държавен архив – Видин. Той се състои от 64 архивни единици от периода 1922 – 2010 г.^[1]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

орден „Кирил и Методий“ I ст. през 1963 г.,
Димитровска награда за литература: III ст. – 1946, II ст. – 1951, I ст. – 1959,
Заслужил деятел на културата през 1963 г.
награда на СБП за кн. „Панорама на българската литература“ – през 1968,
Народен деятел на културата през 1969 г.^[3]
два пъти Герой на социалистическия труд през 1974 г.,
два ордена „Георги Димитров“ – през 1981 г.,
юбилеен медал „1300 г. България“ през 1981 г.^[3]

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пантелей Зарев е автор на множество публикации, изследвания, монографии, книги, учебници, участник е в редица съставителски екипи.^[3]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

(в съавторство с Цветан Минков и Кръстьо Генов) Българското възраждане: Характер и особености. София: Христо Чолчев, 1945, 1. изд. 1939 под загл.: Характер на Възраждането.
Литературата като познание. София: Нариздат, 1945.
Проблеми на развитието на българската литература. София: Наука и изкуство, 1949.
Българската литература: Проблеми на развитието ѝ. София: Наука и изкуство, 1950.
(в съавторство с Цветан Минков и Кръстьо Генов) Иван Вазов – народен писател. София: Наука и изкуство, 1950.
(в съавторство с Цветан Минков и Кръстьо Генов) Естетическите възгледи на Маркс-Енгелс. София: Наука и изкуство, 1952.
Стил и художественост. София: Бълг. писател, 1958.
Богатството на литературния процес и социалистическият реализъм. София: Наука и изкуство, 1960.
(в съавторство с Цветан Минков и Кръстьо Генов) Класика и съвременност: Избрани студии и статии. София: Бълг. писател, 1961.
Христо Ботев: Лит.-крит. очерк. София: Бълг. писател, 1963.
Преобразена литература: Сб. лит.-крит. Статии / Пантелей Зарев, Елисавета Багряна, Илия Бешков. София: Бълг. писател, 1969.
- За Ел. Багряна, Ст. Загорчинов, Н. Фурнаджиев, Л. Стоянов, Д. Димов, Ем. Станев, Г. Караславов, Д. Талев, А. Гуляшки, К. Калчев, Б. Райнов, Й. Радичков, В. Ханчев, Б. Божилов, П. Матев, Бл. Димитрова, Ил. Бешков, Ат. Далчев.
Структурализъм, литературознание и естетически идеал. София: Бълг. писател, 1969.
Димитър Димов [Лит.-крит. студия]. София: Бълг. писател, 1972.
Георги Караславов. Изследване. София: Наука и изкуство, 1973.
Емилият Станев. Изследване. София: Бълг. писател, 1973.
Литературни портрети: Павел Вежинов, Андрей Гуляшки, Камен Калчев, Богомил Райнов. София: Бълг. писател, 1974.
П. К. Яворов. Изследване. София: Нар. просвета, 1974.
Народопсихология и литература: Аспекти на стила [Изследване]. [2. разш. изд.]. София: Бълг. писател, 1976.
Христо Ботев. Богатството на гения. Изследване. София: ОФ, 1977.
Панорама на българската литература в 5 т. – 1. издание 1966 – 1967., 3. прераб. и доп. изд. – София: Бълг. писател, 1977 – 1979.
Съвременност и наследство [Теоретически и лит.-крит. очерци]. София: Бълг. писател, 1977.
Теория на литературата в 2 т. София: Наука и изкуство, 1979 – 1981.
Съчинения в 3 т. София: Бълг. писател, 1981.
Българска класика в 2 т. София: Наука и изкуство, 1986 – 1987.
Българска народопсихология и художествена литература. София: Наука и изкуство, 1983.
Теория, психология и техника на стила. София: Бълг. писател, 1984.
Съвременна чувствителност. Критика. София: Нар. младеж, 1986.
Логиката на литературно-историческия процес. Логика и психология на литературното творчество. Пловдив: Христо Г. Данов, 1987.
История на българската литературна критика в 3 т. София: Бълг. писател, 1989 – 1996.
Спомени и размисли. София: УИ Св. Климент Охридски, 1995.

Студии и статии[редактиране | редактиране на кода]

„По въпроса за основните направления в литературната наука и естетиката“. // Философска мисъл, 1947.
„Литературно-историческите позиции на Никола Вапцаров“. // Септември, 1952.
„Карл Маркс – основател на социалистическата естетика“. // Известия на Института за българска литература, 1954.
„Тенденции в съвременния литературен процес“. // Съвременната тема и литературния процес. София, 1976.
„Идеал. Съвременност. Световен литературен контекст“. // Септември, 1977.
„Проблеми и достижения на младата литература“. // Литературен фронт.
„Литературата като словесно-образно претворяване“. // Литературна мисъл, 1979.
„Възприемане (рецепция) на художествената литература“. // Литературна мисъл, 1981.
„Литературната критика и литературната история като литературна рецепция“. // Литературна мисъл, 1981.
„Тодор Живков и художествената литература“. // Обзор, 1982.
„Национално и универсално значение на българската литература“. // Септември, 1985.
„Поет на съвременността и бъдещето – Любомир Левчев“. // Септември, 1985.
„Априлският пленум и литературната критика“. // Септември, 1986.
„Философската подоснова на литературната критика и на естетиката в края на ХІХ век“. // Литературна мисъл, 1990.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в Зарев, Пантелей Йорданов (Пантелей Йорданов Пантев) // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 7 октомври 2018 г.
↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 342
↑ ^а ^б ^в ^г БАН: Институт за литература – Зарев, Пантелей // Архивиран от оригинала на 2013-06-29. Посетен на 2013-06-29.
↑ Календар: Академик Пантелей Зарев // Архивиран от оригинала на 2013-06-28. Посетен на 2013-06-28.
↑ ^а ^б In memoriam… Барбара Гитингс и Пантелей Зарев
↑ Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
↑ Маринов, Чавдар. От „интернационализъм“ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 511.
↑ Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 29 – 32

Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 48 – 52.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[исда-1] а ^б ^в Зарев, Пантелей Йорданов (Пантелей Йорданов Пантев) // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 7 октомври 2018 г.

[2] Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 342

[pz_ban-3] а ^б ^в ^г БАН: Институт за литература – Зарев, Пантелей // Архивиран от оригинала на 2013-06-29. Посетен на 2013-06-29.

[4] Календар: Академик Пантелей Зарев // Архивиран от оригинала на 2013-06-28. Посетен на 2013-06-28.

[pz_mem-5] а ^б In memoriam… Барбара Гитингс и Пантелей Зарев

[груев-6] Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.

[маринов-7] Маринов, Чавдар. От „интернационализъм“ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 511.

[8] Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 29 – 32

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]